Модна фотография: чашата, която преля
Льо Монд | 22.06.2012, 15ч.31
Клер Гийо
Странна идея, да публикуваш в beauty сесия фотографии на жени, жертви на ужасяващо насилие. Българското
модно списание 12 направи точно това, "разкрасявайки" няколко моделки с помощта на професионален и реалистичен до болка грим,
предназначен за нуждите на киното и специалните ефекти: насинено око,
разцепени устна и нос, изгорено с киселина лице... Серията е наречена
"Victim of beauty" и не изглежда да има някаква социална или критическа
ангажираност, тъй като не е поставена в никакъв контекст. Списанието се е
ограничило само с предупреждението: "Препоръчителен родителски контрол: снимките не се препоръчват за лица под 16 години. И за хора със слаби нерви."
Търсене на евтина сензация? Желание да се шокира публиката? Забавление?
Тази инициатива не развесели модните блогърки и още по-малко
Jezebel,
популярен в Америка феминистки блог, според който тя е по-скоро "
жалка и
разочароваща". Черил Уишховър от блога
Fashionista пък пише: "
Насилието
над жени присъства прекалено често в реалността, за да имаме каквото и
да било желание да го виждаме и в модно списание."
Социоложката
Мариз
Джаспар, автор на небезизвестната книга "Насилието над жените"
(публикувана във Франция още през 2005), остава много предпазлива в
реакцията си: "
Модата често използва сцени на фантазии и фикции, би
било смешно и жалко да ограничаваме свободата на артистите и тяхната
креативност." Но в такъв случай, добавя тя, "
попадаме напълно в
стереотипите на пребитата жена-жертва с деформирано, малтретирано тяло".
Фактът, че инициативата идва от България, не е чиста случайност: тя
подчертава, че бившите съветски републики (
предлагаме да ги съдим за това, че ни наричат "съветска република" - бел. ред.) регистрират рекодно
завишен процент на домашно насилие: в Русия, според
последни проучвания, 10% от жените признават, че са били вече жертва
на насилие от страна на техния партньор през изминалите дванадесет
месеца, резултатите показват 7% за Румъния и 2,5% във Франция.
Редакторите на
12 Magazine опитаха да се оправдаят, обосновавайки се с
идеята че "
модната фотография е само една имитация на реалността". Но
Джена Сауерс от
Jezebel, самата тя бивш модел, сложи пръст в раната,
разобличавайки сексистките модни стереотипи: "
Защо модната индустрия
продължава да счита за авангардно жените да бъдат изобразявани като
субекти, които могат да бъдат пребивани и убивани? (...) Голяма част от
използваните от модата фотографии, с цел да бъде предадено някакво
послание, в най-добрия случай отразяват, а в най-лошия – потвърждават
едни от най-отрицателните клишета в нашата култура, свързани с жената
или младото момиче."
Напоследък множество рекламни кампании
скандализираха обществото, подхранвайки клишета, свързани с жените, жертви на насилие (в повечето случаи сексуално), но в крайна
сметка, не толкова недоволни от съдбата си: кампанията на Стивън Клайн
за Dolce & Gabbana от 2007 беше забранена в множество
страни, защото показва надвесен над жена мъж пред погледите на
трима други. През 2009 в Италия марката Relish не остана по-назад и представи реклами, изобразяващи две красиви туристки, претърсвани доста щателно (а
и може би прекалено?) от местната полиция.
Факт е, че
от доста време насам асоциацията съблазнителни жени/насилствена смърт е
класически мотив във модната и рекламна фотография. Още през 60-те и 70-те французинът Ги Бурден и немският фотограф
Хелмут Нютън се превърнаха в пионери в жанра, представяйки фатални, леко облечени или
голи жени в ситуации, напомнящи филм ноар. Немалко
фотографи, като Стивън Клайн например, се включиха в същата вълна.
Но за
Mишел Малар, артистичен директор на Фестивала на модата в Иер,
тези образи са просто фикции, които трябва да се възприемат точно като такива. И именно когато модата се захваща с политически проблеми,
социални сюжети като тиранията на красотата, насилието над жените или
недъгавостта, тогава тя става наистина интересна. "
В телевизионните
сериали става въпрос за отвличане, нормално е модата да се вдъхновява
от действителността", казва той, имайки предвид творбите на Стивън Мейзъл,
свързани с пластичната хирургия, които бяха публикувани в италианския Vogue.
Според него това не означава, че можем да правим каквото си искаме. За
Мишел Малар серията снимки в българското списание 12 по никакъв начин не могат да бъдат защитени: "
Става въпрос за провокация и то
напълно необоснована." Той цитира фотографа
Жан-Батист Мондино, който беше направил "
същото нещо, но толкова
по-добре и то преди двадесет години". В непубликувана снимка за
списание The Face виждаме Кейт Мос с насинено око и всички физически
белези от пребиване. Разликата? "
Става въпрос за снимка, която показва
агресия и насилие, а не красота."
ПРЕВОД КРЕМЕНА НИКОЛОВА
Коментари
Публикуване на коментар